Навършват се 100 години от рождението на Краля на блуса
Б. Б. Кинг е роден като Райли Б. Кинг на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, Мисисипи като дете на Нора Ела и Албърт Лий Кинг.
Би Би Кинг, именуван още „ Краля на блуса “, е един от най-значимите китаристи на XX век.
Неговият принос за музиката е голям, дружно с китарата си Люсил той е решаваща фигура освен за блуса, само че и за рока и за електрическата китара като цяло. Днес се навършват 100 години от неговото рождение, напомня Българска телеграфна агенция.
От фермите на Мисисипи до международните подиуми
Би Би Кинг е роден като Райли Б. Кинг в Беркрик край Мисисипи през 1925 година, с родители аграрни арендатори. Когато той е дете, майка му напуща татко му и Райли е отгледан от баба си.
Кинг израства в Юга на Съединени американски щати, където към момента има сегрегация. Той пее в църковни хорове и научава първите три акомпанимента в живота си от пастора на една от църквите, които посещава. Първата му китара е 15-доларов акустичен инструмент, който той получава от работодателя си, като му удържат цената от заплатата.
Кинг е самообразован. През този интервал от живота неговото всекидневие се състои единствено от фермерска работа и свирене на китара с радиото. Заради неговото умеене да кара трактор даже е освободен от работа по времето на Втората международна война. Когато е на 21 години той поврежда трактора, с който работи и това го подтиква да напусне града. Отива в Мемфис, където продължава да се учи на китара от братовчед си, Бука Уайт.
В този град, прочут тогава като „ меката на блуса “, Кинг стартира да свири в локалните радиа и да придобива известност. Заедно с триумфа на неговото радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA, блусменът получава и своя псевдоним, именуван „ Блус Бой Кинг “, което по-късно бива кратко на Би Би Кинг.
През 1949 година, Кинг записва първия си сингъл Miss Martha King. Тогава неговата кариера стартира да се разраства и, въпреки че доста от неговите песни стават известни, първият му шлагер излиза едвам през 1952 година и това е песента 3 O’Clock Blues. След нея следват редица шлагери, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues и други През 1969 година той записва своя максимален хит The Thrill is Gone, с който утвърждава своето място измежду най-големите блус реализатори в историята.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е един от най-концертиращите музиканти в света. Той стартира да прави доста турнета, като доближава над 300 концерта на година.
По време на едно такова турне се ражда една от най-прочутите митове за Кинг. Когато той свири в танцова зала в Арканзас, в публиката има сборичкване, което довежда до експлоадирането на пожар. След като всички са евакуирани, Кинг се сеща, че е оставил китарата си вътре и се връща назад в горящата постройка, с цел да я избави. По-късно той научава, че боят е избухнал поради жена на име Люсил и кръщава по този начин китарата си. Кръщава по този начин и всяка своя последваща китара, с цел да запомни в никакъв случай да не прави такива глупави неща, като да влиза в горяща постройка или да се сбива поради жена.
По съвет на братовчед си, който му споделил, че блус китаристът би трябвало да постоянно бъде облечен по този начин, като че ли ще върви в банката с цел да вземе пари назаем, китаристът постоянно излиза на сцената облечен в костюм. По време на своите осъществявания той е открит и прям с публиката, постоянно шегувайки се сред песните. Неговите почитатели го познават точно с топлото и приятелско наличие.
Мост сред хората
В началото на кариерата на Кинг неговата аудитория се състои най-вече от чернокожи слушатели. Това се трансформира през 60-те при разрастването на рока. В края на десетилетието доста от белокожите почитатели на рока и хипитата преоткриват блуса и при тях се заражда удивление към чернокожите майстори. Когато през 1967 година Кинг излиза пред аудитория от бели младежи и девойки, откакто сътрудникът му го твърди, че не объркал мястото, публиката му става на крайници и му ръкопляска още преди да е изсвирил и една нота. Изпълнителят е толкоз разчувствуван, че се разплаква на сцената.
Така Кинг схваща, че блусът може да сплотява хората.
Музикален принос
Кинг има голям музикален принос както към блуса, по този начин и към свиренето на електрическа китара въобще. Списанието за китаристи Guitar World написа, че всеки китарист, който е извил струна или добавил вибрато към нота, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки, че в изявление за в. " Телеграф ", Кинг споделя, че не счита себе си за доста надарен, сравнявайки се с предходните генерации блус китаристи, той е кумир за доста музиканти след себе си – Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и доста други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 година Кинг е въведен в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно и в тази на рок енд рола. През същата 1987 година Кинг получава премия Грами за повсеместен принос в музиката. Той е притежател на почетна степен на Kennedy Center и на Национален орден за изкуства на Съединени американски щати.
За Краля на блуса са направени документални филми – B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В Индианола, родния град на Кинг, през днешния ден има музей отдаден на Би Би Кинг, където се споделя за неговия живот и кариера, както и за живота и историята на делтата на Мисисипи, където е отраснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 година Сто години след рождението и 10 години от гибелта му музиката на Кинг продължава да звучи измежду феновете на блуса. Неговият неповторим жанр на китарата продължава да живее в осъществяванията на китаристите по света и през днешния ден.




